В очакване на “Бел Ами” (spoiler)
Докато датата за премиерата на “Вода за слонове” наближава, почитателките тръпнат, а Робърт Патинсън се къпе във всенародна любов и храчките на Скротума, аз пък ще изпреваря събитията и ще споделя разсъжденията си върху най-новия му проект, с който Роб драпа да излезе от мокрите сънища на домакините и да стане сериозен актьор
Става дума за екранизацията по романа на Ги дьо Мопасан – “Бел Ами“, която очаквам през Август с големи опасения.
Първо, ролята е много трудна. Жорж Дюроа е от тези образи, които пазят деликатен баланс между фасадата на пленителен чар и реалната си отвратителност. Дори Мопасан е снизходителен към слабостите и жестокостта на героя си, той го разкрива, без да го осъжда. Но колкото повече напредва историята, толкова по-отвратителен става Дюроа, до такава степен, че започваш да очакваш с нетърпение възмездието, което неизбежно трябва да му се стовари. Така де, някаква справедливост, която се полага на хората, които потъпкват всичко и всички по пътя си към върха. Но напразно. Точно както в “Мач пойнт” на Уди Алън, на главния герой всичко му се разминава, той просперира, чаровен, обичан, уважаван, стъпил на болката на жените, които са му помогнали да стигне дотам.
Дори да оставим настрана предишния филмов опит на Патинсън, който почти без изключение се състои от роли на бледни, изтормозени юноши, и да допуснем, че той има актьорските умения да се справи с такъв образ, ролята е тотално неподходяща за него. Бел Ами е мъж на средна възраст, ветеран от Африка, зрял, и извинете, че го правя на въпрос, с мустаци. Не бих издребнявала дотам, но в книгата доста често се споменават като част от неговия образ. Патинсън е едва на 25 години, голобрадо агнешко с премрежен поглед и просто не е, НЕ Е на място.
Като изключим него кастът е абсолютно перфектен. Кристина Ричи, дребна, закачлива и драматична, идеална като Клотилд Марел, Ума Търман – достойна и красива, в ролята на г-жа Форесте и Кристен Скот Томас, необявена, но вероятно в ролята на г-жа Валтер. Как точно изглежда любовна сцена между Патинсън и Ума Търман, цели 16 години по-възрастна от него? Неговото хилаво излъчване срещу нейното мощно присъствие? Абсурд!
И ето един капан във възприятието, заложен за зрителя, заради неудачно подбраната възраст на главния актьор – той през цялото време ще изглежда не на място сред партньорките си, които са много по-възрастни от него, и ще ви се стори някак логично и правдиво, когато накрая съблазнява съвсем младо момиче, дъщеря на предишната си любовница, сякаш всичко си идва на мястото. Когато всъщност това е безкрайно нередно и поредната мерзост на амбизиозния Бел Ами.
И въобще, като обобщим и в светлината на факта, че вече има 11 екранизации по този роман, май целия смисъл на “Бел Ами” от 2011 година е да се експлоатира влажния ефект от Патинсън, вместо да се направи нещо стойностно, което да остане.
Чети онлайн: линк към “Бел Ами” в chitanka.info
Хаха, ето че последното ти изречение анализира целия филм от раз. Даже от ревю няма нужда. :)
Аз ще очаквам филма не съм чувала дори за тази книга не си падам по драмите , но ще го гледам единствено заради Робарт Патинсън . Според мен има голямо излъчване и както каза сигорно това е и целта на продуцентите те искат да привличат публика с чара на Робарт което не е лоша тактика като гледам останалите актьори филма няма как да стане лош . Хората са си преценили възможностите … За вас незнам, но мен единственото, което ще ме накара да гледам филма е той !!!
Аз не бих го гледала заради Патисън, ще предпочета някоя от старите екранизации. Там поне съм сигурна, че ще има някаква актьорска игра и няма да блести от светлината.
Анна, ако все пак обичате да четете, мога да препоръчам не толкова “Бел Ами”, колкото кратките разкази на Мопасан – те са много приятни, интересни, четат се леко, като “разкази с неочакван край”.